Сред многото дерматологични заболявания и дефекти на кожата нерядко се срещат милиумите или т.нар. още бели точки. Преимуществено се локализират под очите и по горния клепач, по-рядко - в областта на скулите, челото, шията и изключително рядко - на други участъци от тялото. Милиумите не се смятат за опасни за здравето, но са неприятен козметичен дефект.

Милиумите са плътни подкожни образувания във вид на възелчета с бял или жълтеникав цвят, имат ясно очертани граници и са надигнати над кожната повърхност. Размерите им варират от 0,5 мм до 2-3 мм, могат да са единични или да се разполагат на групи, но почти никога не се сливат. В случаите, когато те са близко разположени, кожата в тези участъци става груба и набраздена. За няколко месеца милиумите могат да изчезнат самостоятелно в резултат на естествената смяна на повърхностния кожен слой, но нерядко те се запазват в продължение на много години.

Причини за появата на милиуми
Все още не са изяснени точните причини за образуването на милиумите. Милиумите могат да имат първичен или вторичен характер (псевдомилиуми) – появяват се след увреждане на кожата в резултат на възпаление, изгаряне или травма.
Смята се, че основните фактори за формирането на милиуми са:

• Наследствена предразположеност.
• Хормонален дисбаланс – по време на пубертета, в периода на менопаузата, при ендокринни нарушения и заболявания (на щитовидната жлеза, панкреаса и половите жлези).
• Нарушение в обмяната на веществата.
• Неправилно хранене и заболявания на храносмилателната система, които могат да доведат до дисбаланс на витамините в организма, особено на витамин А.
• Неправилен подбор на козметичните средства за грижа за кожата.
• Прекомерно излагане на слънце.

Премахване на милиуми

• Механично отстраняване
Прилага се при единични милиуми и е често срещана процедура в козметичния салон. След дезинфекциране на зоната, милиумът се пробива (странично, а не перпендикулярно) с инжекционна игла за еднократна употреба и с лек натиск се отстранява съдържимото, което представлява твърдо бяло зрънце. Недостатък на този метод е рискът от повторната поява на милиума.

• Електрокоагулация

Представлява деструкция (разрушаване) на милиума при използването на електрически ток с висока честота. В резултат на изгарянето на мястото на милиума се образува коричка, която сама отпада след няколко дни. Методът е подходящ при множество милиуми или когато са дълбоко разположени и е невъзможно да бъдат изцяло отстранени чрез механичната екстракция. Недостатък на метода е рискът в някои случаи да се формират белези.

• Лазерна коагулация

Лазерната коагулация е най-предпочитаният метод, особено при множество милиуми или когато са разположени на трудно достъпни места. Най-често се използва аблативен CO2 лазер, който позволява с висока точност да се отделят милиумите, без да се засяга околната тъкан.

Свързани статии