В естетичната дерматология не са изключени усложнения при някои пациенти след поставянето на хиалуронови филъри. За отстраняването на тези усложнения се използва специален продукт – хиалуронидаза.

Хиалуронидазата е ензим, който разгражда хиалуроновата киселина до нискомолекулни фрагменти. За първи път хиалуронидазата е упомената в литературата през 1928 г. (Ф. Дюран-Рейнал), като в началото прилаганият ензим е бил с животински произход. Днес се използва рекомбинантна хиалуронидаза (с неживотински произход).

Освен хиалуронидаза, някои специалисти прилагат лидаза и лонгидаза.

Лидазата е ензим, чийто специфичен субстрат е хиалуроновата киселина с висок вискозитет, „циментираща“ междуклетъчното вещество. Този ензим възвръща нормалния вискозитет на хиалуроновата киселина и премахва усложнения от различен характер, но се използва по-рядко, тъй като е възможно да провокира алергична реакция.

Лонгидазата представлява конюгат на хиалуронидазата с високомолекулен носител от групата производни N-оксид поли-1,4-етиленпиперазин. Продуктът е по-пречистен от лидазата, но най-предпочитана от специалистите си остава хиалуронидазата – лиофилизирана форма, без консерванти, която се разрежда с физиологичен разтвор.

Зоните на лицето, за които най-често се налага премахването на хиперкорекции след въвеждане на хиалуронови филъри, са: устни, назолабиални гънки, слъзна бразда, чело.

Противопоказанията за прилагане на хиалуронидазата са: алергия към препарата, онкологични заболявания, бременност и кърмене, остри възпалителни и инфекциозни заболявания.

/ by

Свързани статии