Доц. д-р Малина Петкова, ендокринолог в УБ „Лозенец“ – София В основата на концепцията антиейджинг в медицината е оптимизиране процеса на остаряването. Антиейджинг лечение е всеки подход, който цели да намали патологията в късните години от човешкия живот и е базиран на схващането, че остаряването е болестен синдром. Основна цел е повишаване качеството на живота, а не само неговата продължителност.

Антиейджинг медицината е най-бързо развиващата се специалност през последните години. Това е така, защото средната продължителност на живот се удължава и броят на хората над 65-годишна възраст нараства. Освен това хората, които наближават средна възраст искат да останат физически, умствено и функционално в добро състояние колкото е възможно по-дълго време. По-голяма продължителност на живота е желана, но само ако не е съпроводена с инвалидност, старчески заболявания, умствени нарушения и невъзможност за самообслужване. От финансова гледна точка все повече и повече хора имат нужда да работят по-дълго време, тъй като възможностите за получаване на социално подпомагане намаляват. С последователни усилия, здравословно хранене, хранителни добавки, хормонално заместване, влошаването на здравето с възрастта или т.нар. процес на остаряване може да бъде оптимизиран. Все повече и повече възрастни хора са в по-добро физическо и умствено състояние в сравнение с тези на възраст наполовина от тяхната. Днес могат да се предотвратят сърдечносъдовите заболявания, хипертонията, дислипидемията, диабета, остеопорозата, редица автоимунни заболявания и менопаузата, както и новите категории заболявания – болест на Алцхаймер, депресия, рак, възпаления, инсулт, нарушения в съня, наднормено тегло. Ние не зависим изцяло от нашите гени, както се мислеше доскоро. Да, ние остаряваме в съответствие с нашата генетична програма и стила на живот, който сме избрали, но и защото хормоналното ниво намалява с годините. 
Остаряваме, защото нашата ендокринна система се променя с времето, а не се променя, защото остаряваме. Това може да бъде коригирано с подходящо природно хормонално заместване. Трябва ли да лекуваме, само за да предотвратим смъртния изход? Не. Трябва да лекуваме, за да осигурим добро качество на живот и да превантираме появата на свързаните с възрастта заболявания. Остаряването може да се разглежда като заболяване, което следва да се лекува. Промените, които настъпват в процеса на остаряването, са: намаляване на хормоналните нива, промени в ефектите на храненето и натрупване на токсини, затова трябва да се разгледат възможностите за детоксикация на организма, да се осигури протекция с антиоксиданти и да се контролират възпалението и стреса. Поддържането на хормоните на нива, подобни на тези при млади хора би имало огромно значение.

Какво представляват хормоните?
Хормоните са химически субстанции, които след като се синтезират и секретират от жлезите с вътрешна секреция, навлизат в кръвообращението и се пренасят до прицелните органи. В тези органи всеки хормон има свой специфичен рецептор, с който се свързва и който го пренася вътре в клетката. Тук хормоните се включват в клетъчните генетични механизми и регулират всички жизнени процеси в организма. Те са част от неговата комуникационна система. Останалата част се състои от нервни влакна, химически субстанции (невротрансмитери), които се образуват на място, както и директни връзки между отделните клетки. Цялата система от комуникации се контролира от центрове, разположени в мозъчните структури. Тази система се нарича още и „ендокринна (вътрешна)”. Ендокринната система се състои от хипоталамус, хипофиза и периферни жлези: щитовидна, задстомашна, надбъбречни жлези, яйчници и тестиси.

Каква е функцията на хормоните?
Като част от комуникационната система на организма, основната роля на хормоните е да пренасят информацията от една клетка до друга, независимо какво е разстоянието между тях. Хормоните са онази жизнена сила, която управлява физическото, ментално и емоционално състояние на човека. Ако хормоналната система е дисбалансирана, нормалното протичане на процесите в организма се нарушава и това е причината за поява на редица заболявания.
Различните жлези и тъкани в човешкия организъм произвеждат и секретират хормони, които се различават както по химическа структура, така и по биологични ефекти. Задстомашната жлеза (панкреас) секретира хормона инсулин, яйчниците при жената секретират основно естроген и прогестерон, хипоталамусът и хипофизата, разположени в мозъчните структури секретират хормоните FSH и LH, които контролират яйчника какво количество естроген и прогестерон да произведе. От надбъбречните жлези се секретират редица хормони, от които жизненоважен е кортизолът. Неговата секреция се контролира също от мозъчните центрове посредством хормона адренокортикотропин. Щитовидната жлеза отделя тироксин, чиято секреция се контролира от тиреотропина и т.н.

Хормонален дисбаланс е налице тогава, когато една или друга жлеза произвежда и секретира по-голямо или по-малко количество от съответния хормон. Ако панкреасът например секретира по-малко количество инсулин, който е необходим за правилното усвояване на глюкозата, последната остава неусвоена, нейното ниво в кръвта се повишава и се появява заболяването „захарен диабет”. При ситуация, в която се образува по-голямо количество инсулин (тумор на панкреаса), усвояването на глюкозата е повишено, нивото й в кръвта намалява, което предизвиква появата на т.нар. „хипогликемично” състояние. По-ниската или по-висока секреция на тироксин от щитовидната жлеза също води до поява на заболявания. Най-честата причина за понижената или повишена функция на тази жлеза са автоимунните заболявания: тиреоидит на Хашимото или болестта на Базедов. При жената функцията на яйчниците намалява с възрастта и съответно се понижава секрецията на естроген и прогестерон. Проява на тази намалена или липсваща функция е спирането на менструалния цикъл - менопауза. Като медицинско понятие тя се определя като време, в което менструацията е спряла 12 месеца преди това, а началото на менопаузата предхожда това време с около 5 години. При всяка жена това време е различно, но се смята, че менопаузата може да настъпи в периода между 35 и 55 години. По този повод се препоръчва всяка жена да направи хормонални изследвания около 40-годишна възраст.

Нормално ли е хормоналните нива да се понижават с възрастта?
Нашият организъм достига своето върхово хормонално състояние на 25-годишна възраст. След това производството на хормони намалява прогресивно. Ние приемаме промени като намаляване на паметта, на либидото, повишаването на тегло, загубата на коса като част от процеса на остаряване. Тези симптоми обаче много често са проява на скрит хормонален дисбаланс, който лесно може да бъде коригиран с био-идентични хормони. Остарявайки, от особена важност както за жени, така и за мъже, е да достигнат своя хормонален баланс с оглед предпазване от поява на остеопороза, сърдечносъдови заболявания, промени в паметта.

Симптоми на хормонален дисбаланс
Симптомите на хормонален дисбаланс при жените се появяват по време на ранната менопауза (перименопауза), когато естрогенът и прогестеронът започват да намаляват и продължават да намаляват през периода на менопауза. Често пъти симптомите на този дисбаланс са незначителни и могат да започнат около 35-годишна възраст. При мъжете тези промени настъпват по-бавно и постепенно, основно за сметка на намаляването на тестостерона, което води до андропауза или „мъжка менопауза”. За разлика от рязкото намаляване и загуба на естрогени при жени, при мъжете тестостеронът намалява много бавно и това е причина този проблем да не се диагностицира, а неговите прояви да се отнесат към „криза на средната възраст”. Симптомите, които мъжете изпитват са подобни на тези при жените в менопауза. Някои хора предпочитат да възприемат понижението на хормоналните нива като нормално и приемат това дегенеративно състояние, което има за резултат и промени в мисловните процеси. Други предпочитат да подобрят процеса на остаряване като възвърнат нормалните хормонални нива, така че целият организъм да има благоприятен ефект.   

Има ли връзка между хормоните и стила на живот?
Хормоналният дисбаланс е тясно свързан с храните, които консумираме, физическата ни активност, токсините, които поглъщаме и стреса, в който живеем. Начинът, по който тези фактори повлияват нашето хормонално ниво е критичен.

Естрогени и прогестерон
Естрогените и прогестеронът действат винаги едновременно, за да осигурят необходимия хормонален баланс в женския организъм. Този баланс се нарушава вследствие на заболяване, менопауза или неточна дозировка.
Съществуват много естрогени, но най-важни са следните:
• Естрадиол-Е2 е най-мощният от всички и се превръща последователно в естрон и естриол.
• Естриол-Е3 е най-слабият като действие, но е най-разпространен. Той е изключително безопасен и не стимулира раковите клетки.
• Естрон-Е1 е 10 пъти по-слаб в сравнение с естрадиола. Той лесно се превръща в неактивни форми - метаболити и поради тази причина не се предписва.

Контрол на естрогените
Естрогените основно се образуват от яйчниците, но и от мастната тъкан. Мозъкът контролира образуването на естрогените посредством хормоните, които се секретират от хипофизната жлеза - FSH и LH.

Какво се случва по време на менопауза?
До момента на менопаузата повече от съществуващите 2 милиона яйцеклетки от яйчниците са били отделени. Тъй като естрогените се образуват от яйчниците и яйцеклетките, то по време на менопаузата тяхното ниво рязко намалява, предизвиквайки редица проблеми при 60% от жените. При някои жени се наблюдава тотална промяна в характера, настроението, формата на тялото, появяват се „топли вълни”, нощни изпотявания, повишаване на теглото, уголемяване и напрежение в гърдите, загуба на либидото, намалена способност за концентрация, болки в мускулите, ставите и т.н. 

Менопаузата нормално физиологично състояние ли е или заболяване?
Всичко се определя от това дали жената страда от симптомите на менопаузата. Ако отговорът е „да”, то това не е нормално. През целия си живот човек трябва да се чувства здрав и без каквито и да било нежелани симптоми.
Лечението се назначава въз основа на отговорите на въпросника, клиничната оценка и лабораторните резултати. Първоначално се започва с осигуряване на правилно хранене, хранителни добавки, а след това се назначава хормонално заместване. Важно е всички хормони да бъдат балансирани по начин, по който природата го прави. Прогестерон под формата на таблетки през устата се предпочита при жени, които провеждат ХЗТ с естрогени и имат утерус (матка). Наличен е и под формата на трансдермален крем – в случая прогестеронът преминава през кожата, попада директно в кръвообращението и достига до прицелните клетки. Това е изключително безопасен и ефективен метод за внасяне на хормони в човешкото тяло. При прием през устата естрогените най-напред достигат до черния дроб и какво се случва там е твърде индивидуален и различен процес при всяка жена. Образуват се много метаболити (разпадни продукти на естрогените), наречени хидрокси-естрогени. От тях някои са „добри” (2-хидрокси-естрогени), а други - не (като 16-хидрокси-естрогени). Последните вероятно са причина за повишения риск от ракови или сърдечносъдови заболявания и повишено кръвосъсирване. Независимо от това рискът остава минимален - в крайна сметка жените образуват тези метаболити от стотици хиляди години. При използването на трансдермалните кремове естрогените попадат директно в кръвообращението както това се случва при запазена функция на яйчниците. Таблетките през устата се използват когато симптомите на хормонална недостатъчност са много изразени и за определен период от време са необходими високи дози. 

Нова парадигма: регенеративна ендокринология
Новата парадигма е т.нар. регенеративна ендокринология или възстановяването на младите (оптимални) хормонални нива, което е крайно необходимо за превантивната медицина, лечение на заболяванията и поддържане на нормално качество на живот.    

Свързани статии