Какви са рисковете в краткосрочен и дългосрочен план от прекомерното излагане на слънце с или без надеждна фотозащита?
Слънцето, което очакваме с нетърпение всяка пролет е източник на живот, настроение и сила. Първите слънчеви лъчи са живителна струя за нашето приятно възприятие на света. Кожата също има нужда от тях, тъй като в нея се осъществява синтеза на така необходимия за съществуването ни витамин D.
Изложена на пряка слънчева светлина, тя естествено реагира със своите защитни механизми под влияние на съдържащите се в светлинния спектър UVA, UVB и IR радиация. В кожата се произвежда по-голямо количество пигмент, тоест стимулира се меланогенезата. За този процес са отговорни повече UVB лъчите (320-290 nm), като тяхното количество, достигащо до земята е малко, но се абсорбира от епидермиса, в резултат на което те предизвикват изгаряния с производство на токсични метаболити, които директно увреждат ДНК на клетката. Това е процесът фотоканцерогенност – възможност за образуване на рак на кожата. Ефектите се развиват в краткосрочен – слънчево изгаряне, пигментация и канцерогенеза и в по-дългосорчен план. UVA лъчите (400-320 nm) са в голямо количество, достигащо до земята, абсорбират се в дермата и водят до увреждане на ДНК, имуносупресия и причиняват окислителни процеси, водещи до стареене на кожата във времето. IR (инфрачервената) светлина (760-3000 nm) е около 50% от слънчевата радиация. Абсорбира се от подкожие и епидермис и има увреждащи ефекти върху молекулярните пътища със затопляне и оксидативно увреждане на структурите на кожата. Крайният ефект са кожни мутации (кожни карциноми) и фотостареене.
Фоточуствителността е различна в зависимост от типа кожа (в зависимост от пигмента) - от I-ви до IV-ти фототип. Най-уязвима е кожата от I-ви и II-ри фототип, като тя най-бързо се зачервява и изгаря. Вследствие на по-малкото количество собствен пигмент, тя неравномерно „струпва“ пигмента под формата на пигментни петна. При тези типове кожа в дългосрочен план най-силно е изразен фотоейджинг със загуба на еластицитет и поява на бръчки. Във времето, тъй наречените старчески петна – соларно лентиго и соларна кератоза са по-често наблюдавани. 
Фотосенсибилизацията също е честа проява на ефект от слънчевите лъчи, като за това са отговорни налични в кожата химични структури, съдържащи се в храна, напитки, парфюми, лекарства. Те позволяват слънцето да бъде по-силно привлечено от кожата и да стане алерген при взаимодействието с тях. Получават се мехури, уртики, зачервяване и пигментации впоследствие. Полиморфната светлинна ерупция може да бъде състояние, което излагащия се на слънце е възможно да придобие и след определен период в живота, поради промяна на хормонален и метаболитен статус. 
Предвид тези слънчеви въздействия съветваме за използването на надеждна слънцезащита.

efc_spf30.jpg

Какви слънцезащитни продукти (с какъв SPF състав и UV филтри) препоръчате да се прилагат в зависимост от фототипа на кожата?
UV защитата се базира на създаването на продукти за предпазване на кожата с широкоспектърни химични и минерални филтри, като тенденцията е да се използват по-малко химични филтри и парабени. Добавят се и прекурсори на витамини, термални води и се създават патентни молекули, които пазят от разрушаване ДНК в клетката. За първи и втори фототип SPF-UVB трябва да е 50+, а за UVA около и над 30. За III-ти и IV-ти тип SPF може да е около 30 за UVA и UVB. За различните проблеми на кожата се разработват специални съставки във фотозащитната козметика – антирозацея, антиспот, при алергия и други кожни заболявания. Уместно е при избор на фотокозметика да се обърнем към консултант за по-правилен избор в зависимост от проблема.

Доста хора ползват солариум, за да придобият в някаква степен тен и така да се подготвят за лятната си почивка. Правилно ли е това?
Въпросът за използване на солариум е особено често задаван от младите хора, които предпочитат такъв начин за придобиване на тен. Качествените солариуми, снабдени с протективни механизми против изгаряне на кожата са малко, липсва и контрол за състоянието на уреда – това дава основание да съветваме използването им със съответна слънцезащита и в краткосрочна експозиция.

Какви са симптомите и какво лечение трябва да се предприеме в зависимост от степента на изгаряне?
Симптомите на слънчево изгаряне са известни на всички – от зачервяване и парене – 1-ва степен изгаряне, мехури по кожата – 2-ра степен, свличане на кожата като „попарена“ – 3-та степен. Лечението е комплексно – използват се after sun продукти при първа степен изгаряне, съчетани с компреси, термална вода, спрей Пантенол, леки кортикостероди и охлаждащи емулсии и гелове (Финистил гел) и др. Може да се включи антихистаминов препарат per os. При втора степен на изгаряне – кортикостероди и антихистамини вътрешно, а локално – леки охлаждащи емулсии (може и кортикостероиди), както и спрейове с термална вода. Мехурите са евакуират без да се разкъсват. При 3-та степен е възможна септицемия и затова е подходяща хоспитализация с включване и на антибиотици и други средства срещу евентуалната микробна супертонация.

При някои хора още с първото излагане на слънце се увеличава броят на бенките. На какво се дължи това? Има ли риск от поява на рак на кожата. Какви са вашите препоръки?
При първото излагане започва по-усилен синтез на меланин, стимулира се меланогенезата и появата на бенки може да е по-явна. Това е сложен механизъм, който ние не можем да контролираме с медикаменти в посока на превенция, но единствено използването на защитни средства като подходящо облекло и слънцезащита е донякъде решение на проблема. Необходимо е разглеждане на бенките от дерматолог в началото и края на лятото. Посещаването на солариуми и слънцеизлагане в най-силното дневно слънцегреене е неподходящо, особено при хора с тъй наречения невусен синдром – много или повече диспластични невуси.

Д-р Антонина Чапанова, дерматолог.
Частен кабинет: 
Пловдив, ул. Волга 49

Свързани статии