Проф. Гюнтер Бург представя как изглежда светът в цветове през погледа на дерматолога. Според него не всичко е черно и бяло, тенът на кожата може да е цветен, да се наблюдават всички цветове на дъгата. Той дава някои примери на нарушения в нормалния цвят на кожата, които са свързани със сериозни заболявания.

Червено
Червените оцветявания на кожата са много често срещани, при това варират в различни нюанси - тъмночервено, виолетово червено и други. Цветът на кожата е много специфичен при пациентите – напр. червеникавите оцветявания на лицето показват тежки нарушения като лупус еритематозус (кожен обрив по лицето или скалпа с червени надигнати краища), системни амилоидози (свързани са с появата на виолетовочервени петна около очите), ринофима (зачервена и задебелена кожа на носа, поради разрастване на мастните жлези и съединителната тъкан в тази област), която не се среща само при алкохолици.

Жълто
Оцветявания на кожата в жълто има при псориазис – широко разпространена хронично-рецидивираща дерматоза, при която се появяват т.нар. псориатични плаки, представляващи уплътнена кожа, покрита с жълтеникаво-бели люспи. Ксантогрануломата се характеризира с появата на папули – малки, леко изпъкнали над кожата, с кръгла форма кожни образувания, оцветени в жълто-кафяви нюанси. Определени признаци показват нарушения в съединителната тъкан – напр. при некробиотичната еластоза се наблюдават жълтеникави папули с централно разположена бяла круста. Пожълтяване на кожата има и при каротинозите – натрупване на каротеноиди в кръвта поради прекомерна консумация на плодове и зеленчуци с високи концентрации на тези вещества.

Синьо
Среща се и синьо оцветяване на кожата, което може да варира в зависимост от заболяването. Синьо-червени образувания около фалангите на пръстите се наблюдават при гломандиома. Тъмносиня или черно-синкава пигментация има при невус ота, а при некротичната фиброма – черно към синьо оцветяване. Лепрата се характеризира с лезии, плаки, удебелена кожа и синкав цвят. Лупус вулгарис е свързан със синкаво-червено оцветяване на кожата.

Кафяво
Кафявият цвят е признак за инфламаторни заболявания, при които се наблюдава специфично оцветяване - кафяво към синьо или червено, понякога и микс от тези цветове. Най-честите заболявания са: невус спилус (кожна лезия със светлокафяв или червено-кафяв цвят), пелагра (липса на витамин РР, както и недостиг на витамини от групата В), меланома (тумор, водещ началото си от злокачествено израждане на пигментните клетки меланоцити). Кафеникави оцветявания могат да се наблюдават и вследствие на някои лекарствени реакции.

Сребристо
Сребристо, „мръсно“ сиво оцветяване на кожата може да се наблюдава при еритема и амилоидоза, също така и при аргироза, при която се появява тъмносива пигментация на кожата вследствие продължителна употреба на сребърни и живачни препарати.

Зелено
Зеленикавият цвят на кожата е по-скоро рядкост и се среща при хлоронихози и хлоротрихози. Хипохромната анемия, по-известна като хлороза, е потенциална причина за зелено оцветяване на кожата. В случая червените кръвни клетки не съдържат нормални нива на хемоглобин, който им придава червен цвят. Някои бактериални инфекции могат да предизвикат синьо-зелен оттенък на кожата. Понякога бижута, изработени от мед или сребро може да оцветят кожата в зеленикави нюанси.

Черно и бяло
В случая става въпрос за нарушения в пигментирането, локални или дифузни пигментации. Напр. при ихтиоза се удебелява роговия слой и на повърхността на кожата се натрупват черни и бели люспи. Хидроцистомите (кисти на потните канали, обикновено на клепачите) може да са бели или черни. Белият цвят е свързан с депигментация, както е например при левкодермията – загуба на пигмента меланин. 

 
Проф. Гюнтер Бург
Основател и главен редактор на „интерактивна дерматология” DOIT, Dermatology Online with Interactive Technology. В момента е делегат на фондацията за модерно преподаване и изучаване на медицина към медицинския университ в Цюрих.

Свързани статии